Бесплатный фрагмент - Диагностика на кармата

На масата пред мен има десетки писма. Всяко писмо е един цял живот. Страдания, болести, нещастия, смърти. А причината е само една — неумението да се обича. Грешно подредени приоритети, неразбиране на това, че коренът на болeстите и нещастията е грехът.

Отначало човек изгубва потребността си от Бог и от любовта към Него. Човек дори не забелязва това. После неусетно за себе си прави сделки със съвестта си, все още без да нарушава моралните норми. Накърнена е само любовта в душата. Една сделка, втора, трета — постепенно съвестта утихва и изчезва. Любовта неусетно си е отишла, но наслаждението остава. И човек се мъчи да си повярва, че само е спечелил.

Човекът още не усеща, че е станал роб на въжделението и сега, ако се влюби, чувството му бързо ще се превърне в привързаност и страст. Любовта вече няма да му носи щастие, а неизразими мъки. Но той още не знае това. Не подозира и че ще бяга от любовта, защото се бои от страданието, и по такъв начин ще попада в още по-страшно робство, в още по-силна зависимост от тялото и съзнанието. Още не разбира, че това е път заникъде. Не се досеща, че това е бавно унищожаване на децата и внуците. Нали засега, за сметка на сделките със съвестта си, получава само удоволствие и наслада. Засега всичко му е наред. Но утре ще извърши безнравствена постъпка. Околните, повечето от тях, така и няма да забележат. Нали моралът и външното приличие са спазени. Но от днес нататък той все по-здраво ще се вкопчва във външното приличие и ще се държи все по-безнравствено. Нравственото престъпление неизбежно ще доведе до нарушаване на админстративните закони, а след тях — и на наказателните. За да не стане престъпник и убиец, човекът може тежко да се разболее. Или ще започнат да страдат децата му. Вариантите са много; краят е винаги един и същ.

Разсеяно подреждам писмата. Сложно е положението в страната. Замислено гледам навън. Синьо, безоблачно небе, прекрасно време. Тенденцията по принцип е обнадеждаваща. Всеки от нас трябва да се грижи за душата си и да я спасява. Бог спасява тези, които вървят към Него — неведнъж съм наблюдавал такива чудеса в практиката си. Ако човек се върне към любовта и вярата, той започва да спасява душата си и нравствеността. Такова чудо може да се случи и с народа, и със страната.

Опитвам се да се отвлека от тези мисли и да се превключа на нещо друго. Синът ми е решил да пости, а преди време разправяше, че две седмици вече го боли глава и никакви лекарства не помагат.

— Ами добре, че не ти помагат — отбелязвам аз. — Живял си си свободно, правил си, каквото си щеш, и сега изведнъж — ограничения в удоволствията. Организмът се бунтува, не може да приеме такъв стрес. Когато постиш за пръв път, трябва да си ограничаваш удоволствията постепенно, без фанатизъм — организмът трябва да свикне. Това е унизяване на съдбата, стрес, и ако се преминава през него, душата ще се изчиства.

— Просто повтаряй, че приемаш с любов Божествената воля — посъветвах го аз. Така възгордяването ти ще намалее, по-лесно ще ти е да преминеш през стреса и болката ще изчезне. Почне ли да се усилва, направи си някакви отстъпки. Чувството само ще ти покаже какво ти е нужно. Можеш да не се отказваш от хляба, но сладкото и млякото все пак по-добре да изключиш. Хлябът е много калоричен, така че по време на пост по-добре да не се увличаш по него.

— Със сладкото е ясно — кимна синът ми. — Но мляко защо да не се пие?

— Знаеш ли как се нарича докторът, който изследва гърдите на жените? — питам аз и сам си отговарям. — Мамолог. Питал ли си се някога защо думите «мамон», «мамолог» и «мама» са близки по звучене?

— Не.

— Ето как стоят нещата. За детето върховното наслаждение, чувствено и физическо, е майчиното мляко, което му дава живот. Езическият бог Мамон е символ на наслаждението. За какво са ни пари? За да получаваме наслаждение. Хората понякога се тупат по корема, казвайки: «Ама че мамон съм пуснал».

— Яденето на мляко през пости — продължавам аз — може да засили не любовта, а привързаността към този свят. Месните продукти засилват агресивността на душата, употребата на яйца увеличава възгордяването. Затова най-добре да не се ядат по пости. Но трябва да се разбере едно просто нещо: може да се отказваме от продуктите, които пречат на любовта, само когато душата вече е укрепнала. В началото по-добре да не се отказваме напълно, а да ограничаваме употребата на продукти, които пречат на отрешеността ни, които засилват привързаността и агресивността ни.

Знаеш ли защо по каноните на юдаизма е забранено да се ядат животни, които имат възглавнички на лапите си? Защото това са хищниците. Енергетиката им ще се предава на човек и, съответно, ще увреди душата му.

Още един интересен момент — относно рибите без люспи, скаридите и ракообразните — те също са забранени за ядене. Диагностицирал съм ги и открих програма за самоунищожение. На практика това са най-древните същества на Земята и, вероятно, времето им вече е изтекло. Енергетиката на остаряването може да се предаде на човек и да го подтикне към израждане.

На времето това за мен си беше чисто теоретична постановка. Обаче неотдавна беседвах с една пациентка, от която получих много интересна информация. Някаква млада жена се придържала към здравословния начин на живот: не ядяла месо, хранела се със зеленчуци и морски дарове, предимно скариди. Между другото, скаридите на пазара вървят почти два пъти по-евтино от месото. Направила си анализ на кръвта и излязло, че има много висок холестерол. Такива стойности са характерни за старите хора.

Наскоро четох книгата на един японски лекар и той пише, че повишеният холестерол е свързан с непреодолян стрес. Непреодоленият стрес е ускорено стареене на организма. Така всичко съвпадна.

Енергетиката на храната може да влияе на душата и на съдбата на човек. През пости, когато човек се отказва от удоволствията, свързани с разнообразната храна, когато се моли и се концентрира върху любовта, душата и съдбата му се изчистват.

Както е казал един мъдър православен свещеник, раят е непосредственото общуване с Бог. Първият човек, Адам, бил изгонен от рая заради греховете си. Сам си отнел единението с Твореца. По същината си постът е възможност за известно време да се върнем в рая. За това трябва да се отрешим и да се молим, устремили се към Бог.

— Като стана дума — продължавам разговора със сина си, — наскоро гледах по телевизията един епизод и много ми се хареса. Беше интервю с актрисата Анастасия Вертинская и тя разказа тази историйка. Веднъж се озовала в една компания с някакъв френски абат. Актрисата не могла да се сдържи и го попитала: «Какво, според вашата гледна точка, е адът? Сега много се говори на тази тема, а аз така и не мога да разбера, има ли ад, или няма». Абатът я изгледал сериозно и отвърнал кратко и просто: «Адът е живот без любов».

След няколко дни синът ми позвъни и ми каза, че главоболието му минало, но цяла вечер и цяла нощ го болял корем.

— Най-вероятно съм се натровил, кой знае какво съм ял — обобщи синът ми.

Усмихнах се на тълкуванието му и го попитах:

— Коремът в областта на пъпа ли те боли?

— Да, по средата на корема.

— Точно така, съвпада и с данните от диагностиката. Искам да те поздравя. Това вече не е възгордяване, а душата ти се изчиства от мръсотията, която излиза чрез болката на тялото. Нещо повече, не само твоята душа се пречиства, а и душите на бъдещите ти деца.

Пак се отвличам от мислите си и гледам синьото небе. А след това погледът ми попада на писмата, струпани пред мен…

Да, положението в Русия сега е сложно. Ако всички ние се грижим за душата си и я спасяваме заедно с любовта, Всевишният ще сътвори чудо. Кой знае, може пък и наистина да стане.

***

Уважаеми Сергей Николаевич!

Халатът на родната ми сестра, след като го изпрахме, замириса на риба. И от този мирис не можем да се отървем, дори и след четири пранета с белина.

По това време сестра ми беше бременна в четвъртия месец.

Моля ви да обясните с какво може да е свързано това.

На много места в книгите си споменавам, че колкото по-нелогична е ситуацията, толкова повече е Божествената логика в нея. Наричаме чудо това, за което няма видими причини. Но нали човек е създаден по образ и подобие на Бог, което значи, че с чувствата си може не само да въздейства на външния свят, но и да го създава. Тези способности у повечето хора все още спят, понеже съзнанието им е несъвършено и користно. Но подсъзнанието все пак от време на време се намесва в привичния ход на събитията. Най-често това става заради спасението на душата и живота на децата — вече родените и тези, на които им предстои да се родят.

През петия месец от бременността рязко се усилва контактът на детето с висшите планове и ако душата му е агресивна, този контакт вместо до разцвет, може да доведе до деградация, вместо до съзидание — до разруха. Да се случи тежко раждане, неочаквани инфекции. Много проблеми със здравето и със съдбата.

Мирисът на риба не се понася от ревнивите, той намалява подсъзнателната привързаност, въжделението. Този мирис се е появил, за да помогне на бременната жена да вкара душата си в ред, така че на петия месец на детето да му е по-лесно да се отреши от всичко и да усети като главно щастие любовта към Бог.

***

На трийсет и пет години съм. От 1999 година съм с диагноза хепатит С. За всичко бяха виновни наркотиците. От 2001 не употребявам. Като допълнение, през лятото на 2009 научих, че съм с ХИВ. За да забравя някакси и да не мисля за това, в последно време прибягвам до «помощта» на алкохола, което много зле се отразява на живота ми.

Помогнете ми, моля, със съвет — как да не стигна до дъното, а да водя нормален и пълноценен живот.

С уважение…

Да почнем от наркотиците. Те откъсват човек от стреса, от душевната болка. Към наркотиците се стреми онзи, който има проблеми с душата. Душата се уврежда, когато се отричаме от любовта за сметка на наслаждението, когато благополучието, принципите, идеалите, духовността станат за нас по-важни от любовта. Ако удоволствията за душата, съзнанието и тялото водят до това, да убиваме любовта в другите или в себе си, душата ни обеднява и почват страдания от това, че в нея няма любов. Лекарите наричат това недостиг на положителни емоции, постоянен вътрешен стрес. Това може да се нарече душевна болка.

Правилният изход от тази ситуация е да се приеме тази болка, да се ограничим откъм удоволствия и да се опитаме да се върнем към Бог. Това е прекалено болезнен, мъчителен и дълъг път. Много по-лесно е недостигът на любов да се запълва с различни удоволствия: секс, ядене, алкохол, хазарт, удовлетворяване на честолюбието ни, чувство за власт. Но колкото повече получаваме удоволствия, толкова повече обеднява душата ни. А и постоянно трябва да се повишава дозата — дотогава, докато не се включи механизмът за защита под формата на болести и нещастия. Началният стадий на процеса на разпадане трае доста дълго, защото душата ни има огромни мащаби и деградира дълго. Духът и тялото преминават тази дистанция много по-бързо.

Разпадането на бъдещето, тоест на духа, на съзнанието, се спира с болести като хепатит С, СПИН, рак и т. н. Всички те са показатели, че бъдеще вече няма. Ако човек е спрял да взема наркотици, това още не означава, че процесът на разлагане на душата и на съзнанието му е спрял. Малко е да се ограничаваме в наслажденията, трябва енергията на наслаждението да се превърне в любов. Без вяра в Бог това е невъзможно. Но ако душата не се връща към любовта, влиза в сила закономерната деградация на духа и на тялото.

Алкохолът е същото като наркотиците, така че редовното му употребяване по същия начин ни затваря за любовта и създава условия за деградация на духа и тялото.

Защо употребяването на наркотици води до там, че човек стига до дъното? Понеже всеки път, когато взема наркотици, той се отказва от любовта за сметка на наслаждението.

Разпадането на духа изглежда като изгубване на бъдещето, провал в съдбата, загубване на работата, проблеми с жилището, като унижения, болести и нещастия. Ако в такава ситуация човек си спомня за Бог, разпадането на духа го подтиква обратно, помага му да се върне към душата и любовта. Ако обаче се поддаде на униние или се озлоби, след духа започва да се разпада и тялото, а в такъв режим човек не живее дълго.

Ако няма бъдеще, за което свидетелства хепатит С и ХИВ инфекцията, трябва да се връщате към душата и да се опитате да я съживите. Наслаждението от секса, яденето, алкохола и наркотиците трябва да се замести с други форми — наслаждение от физическата работа, от творчеството. Радост може да се получава, когато се грижим за другите и им помагаме. Може да се получава от екстремните спортове, от туристическите походи и от непредсказуемите ситуации, от труда за минимално възнаграждение, от общуването с животни и грижата за тях. Може да се изпитва радост от това, че гладувате и чувствата ви се изчистват. Може да се изпитва радост от това, че пребивавате в самота.

Главното е душата да не очаква удоволствия, а да започне да отдава енергия. Разрушителното щастие от наркотиците, алкохола и другите наслаждения трябва да се подмени с щастието от съзиданието. Творчеството, спортът, грижите за другите, екстремните ситуации, безкористният труд — всичко това са форми на отдаване на енергия, които пречистват душата. Когато ги усвоите, ще ви е по-лесно да преминете към това, което наричат безкористна любов в душата. Ще ви бъде по-лесно не само да разберете, но и да почувствате, че любовта към Бог наистина е върховно щастие. Защото на Бог може да се отдава колкото искате енергия под формата на любов и благодарност и това не само че няма да ви направи по-слаб, усилвайки вкопчването ви, а обратното — ще ви направи свободен и щастлив.

***

Публикували сте писмото ми в книгата си «Възпитание на родителите. Отговори на въпроси». След като ви изпратих съобщението, бях забравила какво съм ви писала. И когато го прочетох в книгата, много се удивих, дори бях шокирана, тъй като сега отношението ми към мъжа ми е съвсем различно.

Когато започнах активно да прилагам своя си начин на общуване с мъжа ми, както съм ви написала в съобщението си, забелязах, че любимият ми мъж е много грижовен, разбиращ, чувствителен, лек, много приятен за общуване човек. Дори не говоря за това, колко умен и силен е (това винаги си е съществувало). Сега ми се струва, че той на практика е идеалният мъж. Сега ме гризе съвестта, че не се грижа за него така, както той за мен, че имам лоши настроения и капризи. И въобще, мога ли да се меря с такъв прекрасен човек? Имам толкова много да израсна в личностен план, за да стигна до него! И такова огромно чувство на благодарност изпитвам към слънчицето ми, задето ме приема такава, каквато съм, без упреци и с много помощ. А и прави всичко това леко, като нещо, което се разбира от само себе си.

Това, че той ми се е паднал за мъж, не е нищо друго, освен Божия милост. Както и това, че бракът ни е щастлив (макар още да нямаме деца) — също е Божия милост за нас.

Така или иначе, с тези чувства, които са описани в публикуваното в книгата писмо, аз съм живяла достатъчно дълго — няколко години. Сега, като чета, от текста усещам фона на претенции. А сега — такава промяна. Удивително. Исках да помогна на другите, а излезе, че съм помагала на себе си със съветите си.

P.S. В тази връзка и аз считам (наскоро открих това и сега се хваля), че най-умното и естествено поведение за жените е мекотата, женствеността, податливостта. Когато тези качества автоматично се включат при общуването, изведнъж започвам да усещам, че аз съм жена, а събеседникът ми — мъж. И че сме много различни и между нас като че ли се образува някакво пространство, нещо като сфера или «поле», електрическо или магнитно. И че в него като че ли си взаимодействаме с различни полюси и това взаимодействие е единствено и неповторимо в целия свят. Съществува само в този момент, тук и сега. При което общуването може да няма и най-малкия сексуален оттенък (на работа, със съседи, с роднини). Чисто и просто ясно се усеща полът ми — женски, и мисля, че мъжете също се усещат повече мъже в такъв момент.

С благодарност и уважение…

Мъжът и жената, които са създали семейство, имат определени цели. Главната е да опознаят Бог и да се слеят с Него. Това е развиването на любов в душата, грижа за своята душа и за душата на близкия човек. В хармоничния брак душите трябва да се развиват и да процъфтяват.

Следващата цел е да се обезпечават духовните и материалните потребности: укрепването на благополучието, възпитанието на децата, грижите за тяхното бъдеще, за нравственото им, духовно и физическо развитие. Естествено, и грижата за своето собствено бъдеще.

Вътрешното състояние на мъжа и на жената се отразява и на работата, и на перспективите, и на съдбата като цяло. Чрез децата мъжът и жената се обединяват на тънкия план. Затова, започне ли да потъва единият, потъва и другият. Значи, за да благоденства цялото семейство, трябва да се грижим за другия не по-малко, отколкото за себе си. Всеки от съпрузите трябва да се стреми към лично щастие и едновременно — към това, да направи щастлив и другия. Ако чрез любовта може да съвмести тези две противоположности, семейството ще бъде щастливо. Ако любовта не достига, отношенията дегенерират — или човекът потъпква другите, за да угоди на егоизма си, или себе си заради децата или съпруга.

Още една цел е физическото здраве и благополучието, всичко онова, което се нарича бит: готвенето, обзавеждането на апартамента, вилата. Облеклото, храненето, сексуалните отношения — всичко това трябва да е хармонично и да работи за главната цел.

Повечето семейства правят своя главна цел последното звено. Ако жената не се е научила да готви или ако не ни устройва в сексуално отношение, обикновено се стига до развод. Но това по същността си са животински отношения, които не могат да бъдат здрави и надеждни.

Ако мъжът и жената правят главна цел съзнанието, бъдещето, благополучието, това вече не е животинското ниво, а езическото. Започва борба за власт, всеки иска да е лидер. За всекиго от тези съпрузи справедливостта и това, да е прав, са много по-важни от семейната хармония. Такова семейство се запазва само в случай че единият от съпрузите стане твърд лидер и другият зависи изцяло и напълно от него. Като правило, във всички времена такава фигура е бил мъжът. Сега, понеже мъжете деградират, често с ролята на лидер се натоварва жената. Получава се имитация на семейство, която може да трае достатъчно дълго. Но когато материята взема връх над духа, това с нищо добро не завършва.

Ако за съпрузите главна цел е грижата за душата и за нравствеността, възниква нормално семейство. Наистина, периодично се появяват сериозни проблеми. Душата трябва да се унизява, за да може човек да си спомня за любовта. Ако съпрузите са добродушни и могат да прощават, хармоничното семейство се запазва. Жената започва да осъзнава, че нейната психология се различава от мъжката. Мъжът по енергетика е спринтьор, той трябва да победи сега, незабавно, за кратък промеждутък от време. Жената е бегач на дълги разстояния, тя побеждава в перспектива, при което побеждава постепенно и незабелязано. Затова обикновено мъжът побеждава външно, демонстрирайки постоянно успехите и властта си, а жената побеждава меко и ненатрапчиво, отстъпвайки и подчинявайки се.

Хармоничните отношения предполагат обединяване на противоположностите. Подсъзнателно мъжът и жената си делят ролите в семейния тандем. Щом единият вземе ролята на силния, другият трябва да е слабият и да работи в режима на слабия. Ако мъжът много е потънал в духовността и съзнанието, жената трябва да отива към чувственото и материалното. Там, където има противоположности, съществува любов. В такова семейство ще има хармонични деца.

Семейството на двама научни работници с еднакви характери или ще се разпадне, или ще се превърне в имитация на семейство, или децата им ще боледуват. Възможно е и жената да се окаже безплодна.

Учените са забелязали интересен факт. Мъжете в състояние на стрес избират жени, които външно не приличат на тях. А в спокойно състояние мъжете предпочитат жени, които приличат на тях. Как се обяснява тази на пръв поглед загадъчна ситуация?

Отговорът се крие в дълбочинния механизъм на еволюцията. Когато всичко е тихо и спокойно, вътрешната енергетика отслабва. Казано с прости думи, благополучието може да убива любовта и енергията. И тогава мъжът върви по линията на най-малкото съпротивление — намира жена, която прилича на него, с която няма да има конфликти, няма да има борба, жена, която да закрепи комфортната ситуация.

В състояние на стрес, обратно, става изхвърляне на вътрешна енергия. А любовта е главният източник на енергия за душата. Значи, в неблагополучна ситуация човек подсъзнателно изпитва голяма потребност от любов. Затова той ще избере онази жена, която ще трябва да бъде завоювана и възпитавана, за общуването с която е нужна повече енергия — и това ще го тласка към любовта и вярата.

Онези съпрузи, които поставят на първо място душата, не воюват на живот и на смърт, а лесно намират компромиси помежду си, обединяват се за решаването на общата задача. Тези хора се отнасят нравствено един към друг, не отмъщават, не унижават, не се оскърбяват един друг. Затова постоянно се чувстват обединени и в семейството цари атмосфера на взаимно разбиране и дружеска подкрепа.

Но дори и такова семейство в перспектива е слабо жизнеспособно, ако всеки от съпрузите не направи своя главна цел любовта и единението с Твореца. Само в такъв случай няма да има преклонение пред душата и зависимост от висшите чувства.

За да може жената да се усеща нежна, мека и податлива, а мъжът — силен, мъжествен и грижовен, и двамата трябва да живеят не с тялото и не с духа, а с любовта и с душата.

Така че, в действителност рецептата за щастието е много проста. Остава само да се изпълни.

***

Искам да споделя горчивия си опит.

Мъжът ми пи петнайсет години, диви запои, беше ужасно агресивен в пияно състояние. Стигна дотам, че поради пиянството си никъде не можеше да работи, пиеше ден и нощ. Така си живеех — в постоянна нищета (само аз работех, заплатата — ниска) и в постоянен стрес. Всичко имаше: оскърбления, побои, нощуване по съседите и т. н. Но най-интересното — не можех да си тръгна от него. Нито деца имаме, нито нещо ме задържаше, но аз самата не исках — много силно го обичах, чак на мен самата ми беше противно; с разума си разбирах, че трябва да бягам колкото може по-надалеч, докато здравето ми е наред, но сърцето ми беше с него.

Общо казано, здравето ми помаха за сбогом и си тръгна. Не помня кой и кога ми е дал да прочета първата ви книга (преди около осем–девет години), но аз не можах да я чета — все едно на китайски, но с руски букви. Че и си помислих: «Как са могли такива глупости да отпечатат?» — и върнах книгата.

Минаха две години и на улицата срещнах една позната; тя си носеше вкъщи първите пет книги, но… ми ги даде на мен. И аз, въпреки първия неудачен опит, ги взех и зачетох — и текстът тръгна — слабо, но все пак тръгна. Започнах да се моля, но не ходех на църква, не ми се нравеше там, някакси църквата я асоциирам с покойници. Уговорих мъжа си да се кодира срещу пиянството, при това бързо, за един ден, без да полагам усилия, а преди не можеше и дума да става за това. Животът започна да се подрежда, е, наистина, здравето ми не се върна (нито физическото, нито психичното), но все пак се чувствах много по-добре. В материално отношение също се появи подобрение, всичко беше добре и с времето започнах с ужас да си спомням предишния живот и много ме беше страх, че мъжът ми няма да издържи и пак ще се пропие. Така и стана, но вече големи проблеми нямаше. След запоя — отново кодиране (вече той сам помоли).

След някоя друга година започнахме да се караме, все повече и повече. Не можах да разбера какво не е наред, само виждам, че се отдалечи от мен и самият той стана един отчужден (затворен и студен), непредсказуем и явно виждам, че го дразня. След това си отиде. Нямаше ме вкъщи, а той си събрал нещата и си отишъл. Отивам на врачка и… честито, нова беда — той си намерил любовница и се пренесъл при нея; и излиза, че тайно от мен си внесъл парите на влог. Изпаднах в шок. Как съм успявала да живея и да ходя на работа, не знам. Болка, обида — все пак по това време бяхме женени вече от трийсет и пет години. Всичко ми беше като насън. А най-важното, през тези няколко години аз бях спряла да се моля — нали всичко се оправи и аз се успокоих. Ето с какъв опит се сдобих.

След два месеца мъжът ми се върна при мен, но се сдобрявахме трудно и дълго, нещо се беше пропукало в отношенията ни и в мен. Сега ми е все едно дали ще пие и ходи. За помагане, ще му помогна (ако започне да пие), но не повече, чувствата ми са мъртви.

Сергей Николаевич, всичко стана, както е написано в Библията и в книгите ви. Тръгнеш ли по правилния път — не спирай, а аз направих само първите крачки и се спрях — и откатът беше ужасен.

Искам да ви кажа Благодаря! Може и да не съм се изменила, но на всичко вече гледам по доста друг начин — преди това никога и за нищо на света нямаше да се помиря с мъжа си. А да изкарам обидата от вътрешностите си (защото всичко е там) — ще се постарая.

Крим

Щом човек се моли само когато му е зле, трябва постоянно да му е зле. Струва ви се, че чувствата ви са мъртви. Всъщност само страстите ви са отслабнали и привързаността ви. Вътре у вас няма обида, а болка от изневярата. Не можете да се примирите с това, че сте изгубили въжделението и наслаждението.

Когато за жената въжделението е по-важно от любовта, тя става безумно ревнива. А ревността е пожелаване на смърт, опит да убиете мъжа си на тънък план, ако поиска да ви отнеме наслаждението. В такъв случай подсъзнанието на жената убива мъжа всяка частица от секундата. Тогава мъжът или умира, или тежко заболява, или пие и пребива жена си, за да спре агресията ѝ.

Кодирането има смисъл, ако жената е станала по-добра, ако е поставила любовта на първо място. Въжделението и страстта правят човека жесток. Мъжът ви лесно се е съгласил да се кодира, защото е почувствал започналите изменения. Но женското щастие бързо ги спряло и пак е започнало незабелязаното убийство. На мъжа ви, за да оживее, му се е наложило да увеличава дистанцията и да се крие зад любовницата.

Не изкарвайте обидата от вътрешностите си. Благодарете на Бог за тази болка, която не позволява на въжделението да надмогне любовта. Помогнете на любовта да победи и тогава ще станете щастлива.

***

Бях на семинара в Петербург и реших да опиша приключенията ни с брат ми, защото това също е своеобразен опит.

Вечерта след семинара брат ми погледна билетите и каза, че самолетът излита в 11.00. На сутринта решихме пак да проверим и се оказа, че е в 10.25. Половин час е доста време. Стигнахме с приключения — попаднахме в задръстване, в метрото чантата ми се отвори, но нищо не ми откраднаха. През цялото време имах остро чувство за опасност, сякаш нещо трябваше да се случи.

Като пристигнахме на летището се оказа, че брат ми е забравил в таксито чантата, в която, между другото, бяха дисковете от семинарите ви. Добре, че билетите ни са електронни, а в чантата бяха само копията. След това горе-долу се успокоихме, дори се зарадвахме, че тези дискове може да променят живота на още един човек. Но чувството за опасност остана. А пък полетът все пак се оказа в 11.00.

Като пристигнахме в Киев се оказа, че в изчезналата чанта са били ключовете от апартамента, а аз не си бях взела моите. Тръгнах при мама за ключове, а като пристигнах, излезе, че мъжа ми милицията го е арестувала — напил се и влязъл в апартамента на съседите… Не го осъждах, не го критикувах, не се обиждах. Пуснаха го на другия ден след административно дело, без последствия. И досега не може да обясни защо е направил така. Не знам какво ще става нататък, но всичко е Божия воля.

Сега за това, как се измених аз… Чета книгите ви от 2000 година, но нямаше промени. Имаше го разбирането, че трябва да се променя, но нищо не се получаваше.

Ситуацията вкъщи беше много тежка — баща ми пиеше и в пияно състояние беше много агресивен. Тотален контрол и управление — който му възрази, се обявява за персона нон грата и се подлага на ежедневни издевателства.

На тази основа имах постоянни депресии — два пъти годишно за по два месеца. През това време седях в стаята на загасено осветление и гледах през прозореца. Нищо не исках. Понякога ми се появяваха мисли за чувството за полет: «Да взема да скоча от покрива и да усетя този миг на радост от полета!» Излизах от това състояние само чрез постоянно движение — института, приятелите, гаджето ми. Преди всичко, по-малко време за себе си.

През 2007 се разболях сериозно, четирийсет градуса температура, три дни между съня и реалността. Температурата не спадаше. По това време брат ми купил новата ви книга «Човекът на бъдещето». В редките периоди, когато се будех, започвах да я чета. По време на четене усещах, че всичко вътре в мен се троши и че нещо се движи по тялото ми.

След болестта станах друг човек. Оттогава нямам депресии.

Благодаря за това чувство на радост, което завинаги се появи в душата ми от вашите книги. Обичам Бог, обичам света, обичам хората, обичам този живот. И това е прекрасно. Точно това е щастието. А измененията ще дойдат, когато започнеш не само да разбираш, а да чувстваш и да живееш с това.

Загубването на ключове е унизяване на съдбата. Предупреждение: вие се прекланяте пред бъдещето, прекланяте се пред съзнанието и благополучието — съответно, скоро ще последват неприятности: разрушаване на бъдещето и унизяване на съдбата.

Когато се готвите да ходите на семинар, се настройвате за любов и душата радостно започва да се пречиства. Душата се радва — е, човекът може и да плаче.

Тоталният контрол и потискането на всички наоколо от страна на баща ви също е резултат от преклонението пред съзнанието и пред бъдещето. И съответно — огромно възгордяване.

Възгордяването има две лица. Първото — когато вие потискате другите и се мъчите да изпитате превъзходство пред тях; а второто — когато потискате себе си, когато отвръщате с депресия на унижението. И в двата случая страда любовта.

Високата температура по-скоро е била напомняне за неблагополучието на децата ви. Спасявала е децата, унизявайки тялото и съзнанието ви. След като сте прочели книгата ми, вие сте тръгнали към любовта и към Бог и вместо самоунищожение и разпадане е започнало развитие. Но това е само първият етап. Всичко на всичко сте намалили възгордяването си, преклонението си пред съзнанието, статуса, властта, благополучието. Само сте започнали да пречиствате духа си.

После ще дойде следващия етап — пречистването на душата. А по-нататък ще последва пречистването на потомците и тогава всичко, което дотук ви се е случило, може да ви се стори цветя и рози. Имате много проблеми и ви чака много работа. Радвайте се.

***

Десетина години изучавам книгите ви, опитвам се да се променям.

Неотдавна се случи интересна ситуация.

Синът ни (на четиринайсет) е с порок на сърцето (дефект на междукамерната преграда под формата на дупчица). Не бързаме с операцията. Решихме цялото семейство (мъжът ми, синът ми, дъщеря ми и аз) да посетим девет църкви.

В църквата нищо не исках, само се молих за сина ми и за всички нас висшето щастие да е любовта към Бог и чувстото за единство с Него, за да можем във всички ситуации да виждаме Божията воля и да се учим на любов.

Няколко часа след като се върнахме вкъщи, синът ми, докато играел с приятели, си удря главата в стената и губи съзнание. Като се свести, много неща беше забравил, говореше разни небивалици. Ние с мъжа ми много се изплашихме, накарахме му се и тръгнахме да го водим в болницата. В колата синът ми се оплака, че не си чувства ръката, а после — бузата. Паникьосах се. След това си помислих: «Ама какво правя! Нали така погубвам детето си!» Почнах да се моля, казвайки, че напълно приемам ситуацията, с любов и благодарност, виждайки в нея Божията воля и възможността да почувствам как любовта към Бог за мен е над всичко. Дори евентуалната смърт на детето си ще се помъча да приема с любов. Обръщах се към Ангела-хранител на сина ми и го молех за помощ. Напълно се успокоих. И изведнъж синът ми каза, че когато бил в безсъзнание, видял светата Матрьона и други светии. Разказвали му много неща, но не бивало да ми ги казва. Каза, че вече нямало да живее както преди, разказа ми за греховете си (не ходел на неделното училище и се опитвал да пуши). Каза, че вече вярвал, че има Бог.

Оставиха го в болницата с диагноза «сътресение на мозъка». А след няколко часа започнаха жалби и претенции от страна на съседите.

След три дни сина ми благополучно го изписаха.

Не мога да разбера какво беше това. Или нещо не съм направила, както трябва, или след интензивната молитва цялата «мръсотия» е тръгнала навън и се е получила тази ситуация.

Видял ли е синът ми светиите или така му се е сторило?

Минск

Когато сте започнали да се молите, на сина ви вместо смърт са му дали травма. За да се спаси душата, трябва да се спре онова, което ѝ вреди. Ако е било съзнанието, довело до огромно възгордяване, ще е травма на главата. Възгордяването на сина ви вече се е било превърнало в преклонение пред тялото, тоест — в ревност, понеже блокирането е стигнало до последния етап, разрушаване на междукамерната преграда. Следващият е смърт. Когато душата е спряла да работи и възгордяването е непреодолимо, дават страдания за тялото, след които идва разпадане.

В обичайната ситуация синът ви не е имал шанс да оживее. Молитвата в църква е позволила да се съживи душата и е помогнала на сина ви да преодолее зависимостта от тялото и от духа. А когато майката е почнала в колата, на път към болницата, да се моли, е започнало пречистване на душата чрез любовта към Бог. За някакъв миг душата на детето е просветнала. Светиите се виждат насън или в безсъзнание само ако душата е чиста. Душата на сина се е отворила за Бог, появило се е усещането за единство с Него.

Но ще успее ли майката да запази любовта и вярата, когато оздравее синът?

***

С удивление разбрах, че съм престанала да се стремя към щастието, макар че дълги години това беше най-главното в живота ми и затова състоянието на «нещастие» ми беше толкова мъчително. Смятах, че това е неправилно. Все питах: «Защо?» и не намирах отговор. Разбира се, по-добре е да се зададе въпроса: «За какво?» Но може да не получим отговор или да не сме доволни от него.

Така че сега душевното ми състояние е добро. Само не разбирам защо вече не мога да гладувам. Напълняла съм много. Опитвам се да гладувам (още повече, че сега са пости) в името на любовта, тоест — за Бог, но не се получава, а пък преди го правех за подобряване на външността си или заради мъжа ми, или за здраве — и всичко си беше наред.

Преди извесно време реших повече да отдавам любов на мъжа ми не на материално равнище, а на равнището на душата, и стана тя една… Отношенията ни рязко се влошиха, в душата ми се надигна буря от негодувание, задето той въобще не оценява какво правя аз за него. За щастие, сега всичко се нареди.

Има заблуди, които са пуснали корени в съзнанието ни от много отдавна. Една от тях изглежда така: достатъчно е да убедим егоиста, че е лош и зъл човек, и той от утре ще стане добър, грижовен и отзивчив. Но, кой знае защо, това не се случва и единственото, което ни остава, е да презираме егоистите, които не искат да станат добри.

В някакъв момент може с удивление да разберем от популярните книжки, че егоизмът не само разваля характера на човека, но и е причина за много болести и нещастия. Нещо повече, децата на егоистите може да страдат и с душата, и със съдбата, и с тялото. И като сме разбрали това, отново хукваме при егоистите и се опитваме вече не само да ги призоваваме да станат по-добри, но и да им докажем как за самите тях не е изгодно да са такива. И пак нищо не се случва. А ние още повече се обиждаме и осъждаме.

Неразбирането на вселенските закони, желанието да възприемаме целия свят в съответствие с дребнавото си и ограничено съзнание често ражда огромни претенции, а след тях — и болести.

Егоизмът е нормално състояние за животното. Но дори при животното се включва Божествената логика, когато става дума за потомството. Птиците и зверовете са готови да умрат, за да спасят живота на децата си. Където има жертва, там има любов. Добре го е казал един свещеник: «Млякото на майката е част от тялото ѝ». Майката отдава част от себе си, принася се в жертва, за да оцелее дететѝ ѝ.

Наскоро учените се сблъскали с поразителен факт — болните мравки изпълзяват надалеч от мравуняка, за да умрат, без да заразят другите. Дори у насекомите е развито понятието за алтруизъм.

Човекът е животно, което съзнателно е започнало да преодолява егоизма си. Но когато осъзнато, по свое желание човек върви към другата страна, може да падне по-ниско от животните и от насекомите. За да преодолеем егоизма си, тоест преклонението пред тялото, трябва да осъзнаем, че има неща, които са по-важни от материалната ни обвивка. И не само да го осъзнаем — трябва постоянно да се устремяваме към по-високите стъпала. Тогава все повече от постъпващата свише енергия ще отива за формиране на по-високите нива — спасяването на душата, засилването на единството с Бог, тоест разкриването на любовта в душата.

За да се отиде от тялото към духа, е нужна енергия. Ние я черпим от любовта и от вярата. Има физически егоизъм, има и духовен.

Със засилването на енергетиката ни можем все по-високо да се издигаме над духа, над съзнанието си. Можем да усетим, че душата е по-важна от бъдещето ни, че нравствеността е по-важна от благополучието ни. След това започва дългият етап на усвояване на територията на душата. Егоизмът вече е преодолян, но болката на душата все още е непоносима и сега още повече са ни нужни любов и единение с Твореца. А когато любовта се възприема като въздух, без който умираш, човек се издига над смъртната част на душата си и усеща сливането си с вечността. Само тогава любовта към другия човек не поражда привързаност, ревност и страх.

Това е физиологията на душата. Всички тези преходи, етапи на изкачването нагоре не могат да минат бързо и безболезнено. Ако човек проявява любов на материално ниво, ще му стигне и невисоко ниво на енергията. Ако хората са духовно близки, нивото на любов и енергия трябва да е значително по-високо, защото сега наслаждението е с една степен по-високо.

Висшето наслаждение са отношенията, грижата един за друг на нивото на душата. Затова най-голямо е изкушението да слееш душата си с другия и да забравиш за Бог. Такова щастие е многократно по-нерушимо и дълговечно от материалното и духовното щастие, така че любовта и единението с Твореца в този случай трябва да са невероятно по-мащабни.

Не на всекиго е дадено да изпита щастие и на трите равнища: физическото, духовното и душевното. Само тези, които усетят докосването на Светия Дух, или благодатта, казано на езика на православието, могат да имат щастие на вички равнища и да не зависят от него.

Усещането за непрекъснато вътрешно единство с Бог ражда чувството, че си потопен в любовта. Душата постига рая, докато още е на Земята. Но това не става изведнъж. Много често човек стига на върха и се свлича надолу — но това не означава, че трябва да прекрати опитите да се изкачи пак.

Трябва да ограничаваме въжделенията си. Трябва да се научим да опазваме любовта в моментите на отрешение. Ако душата все още протестира и държи на привързаностите си, трудно се пости. Колкото по-мащабна е задачата, толкова по-трудно се изпълнява.

Ние гледаме планината отдолу и смятаме, броейки на пръсти: «Сега сме в подножието ѝ, ей там е средата, а като стигнем най-горе, е върхът». После тръгваме да се катерим и става ясно, че представите ни не отговарят на реалността. Много често ни се иска за половин час да изминем пътя от подножието до върха и не разбираме защо не става. Има едно хубаво японско тристишие:

Охлювът пълзеше

полека лека

по планината Фуджи.

Можем да имаме само тези материални блага, от които не зависим. Можем да имаме само тези духовни възможности, които няма да развалят характера ни. Можем да имаме само това душевно щастие, което няма да ни затвори любовта към Всевишния.

Това е училище и в желанието си да обладаваме все по-мащабно щастие, ние неизбежно трябва да се устремяваме към любовта и единението с Твореца. Този процес може да се нарече училище, развитие или живот. А може да се нарече и щастие.

Когато участваме в този процес, всяка ситуация ни води към любовта.

Радвайте се…

***

Моля ви, не хвърляйте настрани моята бележка! И вие сте бил в такава ситуация! Моля ви, отговорете ми!

През ноември 2008 ми поставиха диагноза «рак на дясната млечна жлеза с метастази в десния лимфен възел под мишницата». Отказах стандартното лечение (облъчване + химиотерапия + радикална операция), понеже разбирах, че ако не се променя в душата си, това няма да ме спаси.

През 2004 пак от тази дясна млечна жлеза ми бяха махнали киста. Преди операцията мъжът ми отиде при друга жена. Главата ми не побираше не толкова самия факт на изневярата (това го приех — онази жена е по-млада с дванайсет години от мен), а колко подло и долно и в какъв момент го направи.

От центъра на гърдите ми «изригваше» огнен стълб — под налягане избиваше енергията ми, животът ми. Разбирах, че това няма да свърши на добро. Мъчих се да приема ситуацията, да премахна обидата си, озлобяването, осъждането, унинието… и не можах. Започнах да чета всичките ви книги, да гледам касетите. Полека лека се успокоих, само в душата ми зееше пустота.

А мъжът ми живееше с другата, след това — с трета, но не ме оставяше на мира: звънеше ми, идваше, разправяше, че така или иначе ще сме заедно. Така и стана.

След две години и девет месеца му простих, първо насън. Сънувах го, че идва на вратата на къщата ми, един такъв слаб, уморен, жалък. Ляга, безсилен, на земята и тихичко ме вика. Но аз го чух. И всички обиди и осъждания веднага си отидоха, много ми стана жал за него. И притичах да му помагам да стане.

И ето две години и половина живеем заедно. Явно душата ми не е простила докрай, защото преди половин година удари гръм — поставиха ми тази страшна диагноза.

Големият ми син (той ходи на семинарите ви) ми донесе ДВД-тата. Усърдно започнах да работя над себе си. Пет месеца буквално ежедневни прослушвания с конспектиране. Разумът приема всичко, а душата и в най-безобидната травмираща ситуация пак избира човешкото. Сривам се: всеки път осъждане, гневни изблици, обиди, страх. Като че ли някой отстрани управлява емоциите ми. След това се ругая за несдържаността си.

Преди месец се записвам за семинара ви, пак слушам ДВД-тата. И изведнъж слухът ми фиксира фразата: «Бог не трябва да се търси някъде навън, трябва да го почувстваме в себе си, вътре в нас». Не знам как да изразя това, но усетих, че душата ми най-после възприе тази информация и нещо почувства. (Нещо помръдна в нищото.)

От този ден забелязах, че започнаха да се появяват слаби, плахи, но все пак изменения в душата, започнах другояче да реагирам, в душата ми стана по-топло, искаше ми се колкото може по-дълго да задържа, да не разплискам това чувство. По-търпима станах, като че ли със сърцето си взех да приемам волята на Господа. Като прощавах, чувствах, че в душата ми не е останал негатив.

Душата ми полека лека започна да усеща, че в действителност най-голямото щастие е усещането на Божествената любов. И фразата «Обичам Господ повече от всичко земно», която повтарях повече от пет години, стана чувство!

Вярно, засега не успявам постоянно да задържам това прекрасно чувство в душата си, но вече знам към какво да се стремя. Защото душата ми направи главния си избор — единството с Бог!

Сергей Николаевич! Наистина ли е така, или се самозалъгвам? Отговорете ми, моля ви! Толкова ми е нужна вашата подкрепа! Каква е интензивността на любовта ми и наистина ли са станали промени (положителни) в душата ми? Над какво конкретно трябва да поработя?

P.S. Освен рака, имам новообразувание в десния бял дроб с диаметър седем милиметра, възли в щитовидната жлеза, миома на матката от четири-пет седмици, захарен диабет втори тип компенсиран, бронхиална астма, киста на десния бъбрек, хипертония, жлъчно-каменна болест, хипертрофия на левия сърдечен вентрикул и др.

На вас ви желая активно творческо дълголетие в Божествената любов.

Много хора, обръщайки се за помощ, се опитват да прехвърлят всички проблеми на лекаря или на лечителя. Позната картина. Човекът иска да получава, но не иска да жертва и да отдава. Користността вече е болест. Като чета бележките на такива хора, аз вътрешно мисля топло за тях, а после изхвърлям посланията им в кошчето за боклук.

Тези хора, в общ план, са излъгани. Две хиляди години са ги учили да вярват и да се надяват на чудо. А нали Христос е казал: «Твоята вяра те спаси». Любовта, желанието да се съединиш с Бог, усещането, че си едно с Твореца, че си Негово дете — това е лекарството, което е предложил Иисус Христос. Любовта и вярата се поддържат с изпълняване на заповедите, с въздържане от животинските си наклонности. Последователите на Христа свели всичко до ритуали и чудеса. И колкото по-малко вярвали хората в Бог, толкова повече говорене имало за чудеса, неочаквани изцеления, опрощаване на греховете и т.н.

Това развращаване на душите продължавало стотици години. Убеждавали човек, че свещеникът ще се моли за него, ще иска прошка за греховете му и ще поеме болестите му.

Всяка религия започва от жертвата. Изгубвайки човешкото, се устремяваш към Божественото. Последователите на Христос поели обратния път. Заместили идеята за жертва с идеята за подаръка свише. А това е прекият път към унищожаването на душата. Ако в критична ситуация помагаме на човек, ако го спасяваме — това е подвиг. Но ако постоянно правим това, подобна «помощ» се превръща в престъпление.

Разглеждам това писмо. Тук няма тарикатлък. Жената се опитва да намери пътя към Бог и към любовта. Спомням си как след семинара ѝ позвъних ѝ обясних какво става с нея. Проблемите с белите дробове, с черния дроб, хипертонията са последствия на онова, което наричаме възгордяване. Но под възгордяването се намира преклонението пред въжделението, преклонението пред душата. Ако забравяме любовта към Бог, смисълът на живота ни става любовта към близкия ни човек. И вече чувствата ни към него за нас са абсолютна ценност. Точно това се нарича «преклонение пред душата».

Бог ни спасява чрез обидите от близкия. Безнравственото поведение на близките е оскърбяване на най-високите ни чувства. Периодично трябва да се оскърбяват най-светите чувства. Всичко, което не е вечно, трябва да се разрушава. Ако запазваме любовта в тези случаи, в подсъзнанието ни системата от приоритети се подрежда правилно: отначало — вечното, след него — преходното. Първо — любовта, душата — след нея.

Да запазиш любовта към близкия човек, който те е предал, който те е обидил, означава да се върнеш към Бог. По същността си това е жертва. Да, принудителна, но когато приемаме тази ситуация, опазвайки любовта, жертвата ни се превръща в доброволна.

За користния човек болката на душата е непоносима. Той затова и не може да е искрен — искреността ранява душата.

Погледът ми пробягва по писмото. Жената ми каза, че има двама сина, и двамата с проблеми в личния живот. Съвсем логично. За да създадеш семейство, трябва да преминеш през унизяване не само на тялото и на духа, но и на душата. А щом майката не е научила на това децата си, за какво семейство да говорим? Първите бракове и на двамата ѝ сина се разпаднали. И на двамата им се родила по една дъщеря.

През 2004 на жената ѝ се появява киста в гърдата, мъжът ѝ отива при друга. По това време едната внучка е била на дванайсетина, другата — на четири. Разбираемо е защо при баба им се появяват проблеми със здравето. Между втората и петата година детето се потапя в този свят и на тънък план започват първите изпитания. Ако вместо любов то излъчва омраза към другите или към себе си, отговарят родителите и техните родители.

Между десет и дванайсет години у момиченцата започва половото съзряване. Вероятно нито голямата, нито малката внучка са успели подсъзнателно да приемат изчистването под формата на бъдещи обиди, болка и загуби. Съответно, дава се възможност на баба им да ги спаси. За съжаление, жената не успява нито на външния, нито на тънкия план да премине ситуацията правилно. Наистина, след това прощава на мъжа си, опитва се да се промени. Но на потомците си не успява да помогне.

Минават още шест години. Сега малката внучка е на десет, а голямата — на осемнайсет. Пред голямата е на ред изпитанието с първата любов, а малката е на прага на половото съзряване. Изглежда и този път не приемат изчистването: влизайки подсъзнателно в контакт с бъдещите събития, не могат правилно да се отнесат към ситуацията. И с букета си от заболявания баба им подсъзнателно ги предпазва и спасява. С което съгрешаваме, то заболява. Този букет от болести не дава възможност на подсъзнанието да се отрече от любовта. Тялото страда, съдбата е унизена, душата боли. Остава само един път — към любовта.

В момента, в който е написана бележката, цялата аура на жената е пропита с агресия към мъжете. Естествено, част от тези обиди и омраза започва да се превръща в програма за самоунищожение. Много отива и при децата и внуците. Колкото повече омраза, обиди и униние предаваме на потомците, толкова по-малки са шансовете ни да оздравеем.

Ако може да загине детето, а родителят посъзнателно го предпазва и започва да боледува и да умира, обикновено не помагат никакви лекарства. Официалната медицина е безсилна в такива случаи.

Жената разбира интуитивно — няма да ѝ разрешат да оздравее, няма ли промяна в характера, това е присъда за внучките.

Мина половин година, откакто разговаряхме. Вземам телефона и набирам номера ѝ. Дали е жива? Направи ли си операция, или се отказа? Звъня дълго, но никой не вдига. «Тази история май е приключила…» — мисля си аз. И изведнъж чувам женски глас. Оказва се, че жената е жива, и както чувам по гласа ѝ, в добро настроение.

— Почувствах, че сте вие! — радостно възкликва тя.

— Как са нещата при вас?

— Анализите ми вече не са зле, много по-добре се чувствам. Само не мога да реша дали да се оперирам, или не. Нещо да ме посъветвате?

— Това си е ваше решение — отвръщам аз. — Не прехвърляйте отговорностите си на мен.

— А как ми е състоянието? — пита жената.

— Нека да погледнем — охотно се съгласявам аз. — Преди в полето ви се виждаше смърт на мъжа ви и на децата. При такова вътрешно състояние просто е било задължително да имате куп заболявания. Сега тази «мръсотия» в душата я няма. Но неголеми тъмни петна са останали. Унизяването на тялото в този момент ще преминете лесно и ще запазите любовта. И при унизяването на духа ще я запазите. Тоест неприятностите от съдбата, сриването на бъдещето ще можете да приемете, при това с хубав плюс. Но да минете болката на душата с любов още ви е трудно. Да се опази любовта, когато се оскърбяват висшите чувства, може само ако се излезе извън пределите на душата.

Спомнете си как Христос е казвал: «А който погуби душата си заради Мене…» Той се е отъждествявал с любовта, затова можел да приеме и да премине всякаква болка на душата. Всички ние в същността си сме Божествени, всички сме направени от любов. Нали сме създадени по Божий образ и подобие.

Замислям се, докато търся нови образи и думи. Трябва за няколко минути така да обясниш на човека същността на нещата, че разбирането да се превърне в усещане. Рефлексът за устремяването към любовта трябва да се превърне в инстинкт.

— Знаете ли защо западната цивилизация създава великолепни къщи, пътища, висококачествени технологии, коли, самолети и същевременно в душевен и нравствен план деградира? Защото европейската цивилизация нарича човека homo sapiens, мислещия човек. Всичко се определя от това, как човек позиционира себе си, как възприема себе си. Ненапразно основополагащият въпрос на всяка философия е: «Кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме?»

«Азът» на западния човек е съзнанието му. Ето защо подсъзнателния смисъл на живота, целта на живота му е развиването на съзнанието. А това са способностите, благополучната съдба, бъдещето. И, в крайна сметка — известността, властта, статусът.

Руският човек възприема себе си като душа. Затова главната му жизнена енергия винаги се е насочвала не към оправянето на дома, а към оправянето на душата. По тази причина Русия е дала на света огромен брой таланти. Но колкото повече душевно щастие имаме, толкова повече боли, когато го губим. Затова страданията на душата винаги са заемали такова голямо място в руската литература.

Болката на душата, крушението на най-светите чувства може да се преживеят само когато носиш Бог в себе си, когато усещаш нерушимото си единство с Твореца, така както детето усеща единство с родителя си. Само в този случай любовта непрекъснато живее в душата. Само тогава усещаме любовта като реалност и можем да се опрем на нея, когато се разрушава душата ни.

— Като че ли започвам да разбирам… — отронва жената. — Но нали трябва да се реализира, да се изпълни. А това е много трудно — въздиша тя.

— Може и така да е — съгласявам се аз и ѝ предлагам: — Ами не се отнасяйте към това като към тежка и мъчителна работа. Престанете да се оглеждате назад, гледайте напред. Нали това е наслаждение и щастие — да се променяте, чувствайки как божественото ви «аз» се пробужда и започва да се разкрива във вас. Мъчението постепенно ще се превърне в наслаждение, а любовта ще направи щастливи не само вас, но и децата и внуците ви.

— Да ви кажа, кистата на бъбрека изчезна някъде — съобщава ми жената. — И диабетът се пооправи, вече не вземам лекарства, захарта почна да влиза в норма. Е, с щитовидната засега няма подобрение.

— Не бива да се ориентирате към резултата — съветвам я аз. — Главното е да се поддържа тенденцията. Най-важният резултат е във всичко да се вижда Божествената воля, да се увеличава любовта в душата, чувството на непрекъсваема любов към околния свят и към себе си. Това е умението да бъдеш и любящ, и строг едновременно. Това е умението да не се обиждаш на хората, а да ги възпитаваш. Вашето «аз» е любов. А всеки човек най-напред спасява и защитава своето «аз», главната ни енергия винаги отива към спасяването на нашето «аз».

— Като стана дума — спомня си жената, — преди половин година новата ми снаха беше бременна и през цялото време имаше опасност от помятане. Но след семинара всичко се подобри и се роди нормално бебенце. Въпреки че лекарите преди това ѝ били сложили диагноза «безплодие».

— Всичко е правилно — усмихвам се аз. — Любовта е започнала да излиза на първо място и потомците са станали жизнеспособни.

Казваме си довиждане и затварям телефона.

Спомням си един скорошен разговор. В компания една жена ме попита: «Сигурно дълго работите над текстовете на книгите си?» Усмихнах се неволно, понеже никога не съм работил над нито един текст. Един път се опитах да пиша на хартия и моментално ми стана зле, полето ми почна да се деформира. И тогава усетих, че нямам право да работя над формата. Трябва да отдавам всичките си сили на съдържанието. Така че ми се налага да диктувам текста на книгата отведнъж, без каквито и да било корекции.

Ако става дума за работа над текста, това е диренето на онези думи, с които мога да убедя човек. Това става при прегледите или при общуване.

Неотдавна беседвах с един пациент — обяснявах му, че сериозните му проблеми са свързани с подсъзнателно преклонение пред любимия човек.

— В такъв случай болката на душата става непреодолима — изрекох аз.

— Но нали в Библията се казва: «Обикни ближния като самия себе си» — възрази ми той.

— Преди това е казано: «Обичай Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили».

— Но това е една и съща заповед — чуди се мъжът. — И там се говори за любов, и тук също.

— Но все пак любовта към Бог трябва да е на първо място.

Мъжът не се отказва:

— Ама вие сам повтаряте, че Бог е във всичко и че ние всички сме Божествени. Излиза, че тези заповеди са абсолютно равнозначни, че са едно цяло.

Разбрах, че така може дълго да се разсъждава, но че едва ли ще мога да убедя човек, който подсъзнателно се прекланя пред душата и пред високите си чувства. Образите са по-значими от думите, чрез образа по-лесно се достига до разбиране.

— Кажете — обръщам се аз към него — туловището ви, ръцете ви, краката, главата едно цяло ли са?

— Разбира се — кима той, защото не очаква, че го подвеждам.

— Всичко това е вашето единно тяло, нали?

Той отново се съгласява.

— А ако ви кажат, че ще ви отрежат или ръката, или главата, и ви предложат да изберете, кое от двете ще предпочетете?

Мъжът се усмихна с разбиране.

— Значи главата ви и ръцете са едно цяло, но същевременно главата е по-важна от ръката. Същото е и със заповедите.

Ние сме това, към което се стремим. Ако главната ни цел и щастието ни е реализацията на инстинктите, чувственото наслаждение, ние се превръщаме в животни. Ако главното ни щастие е общуването с любимия човек, ставаме хора, но постепенно изгубваме вярата си. Ако на първо място слагаме заповедта: «Обикни ближния си», Божественото в нас се свива и се раздува човешкото. А след това човешкото задължително ще се превръща в животинско. Ако на първо място за нас е заповедта да обичаме Бог повече от всичко, Божественото ни «аз» се разкрива все по-пълно и по-ярко и така и човешкото, и животинското равнище се развиват хармонично, без да накърняват любовта и без да нанасят вреда на душата.

Днес навън е ясен слънчев ден. За утре обещават захлаждане, започва есента. А на душата ми е радостно. Значи е тръгнала енергията и душата чувства това.

В основата на всяко изкуство е радостта. В основата на всякакво чувство на радост се крие енергията. Източникът на всяка енергия е любовта. Всичко излиза от любовта, стреми се към нея и се връща в нея.

Колко просто.

***

Според Аюрведа, храната трябва да радва очите, да има приятен мирис и вкус. Чувството на удоволствие, което получаваме от вида и мириса на храната, е енергията, нужна за храносмилане. Ако нямаме апетит, ако сме в лошо настроение, ако мирисът и вкусът на храната не са добри, отделяната енергия е минимална и съответно храната ще се преработва зле и може да се превърне в отрова за нас. Такова хранене може да доведе до стомашно разстройство и дори до заболявания. Храната трябва да е информационно чиста. Ако готвачът вътрешно е раздразнен, недоволен от нещо, и най-добре приготвеното от него блюдо може да се превърне в отрова.

Защо най-добрите готвачи в света са мъже? Защото на мъжете им е по-лесно да се отрешат от всичко. Ако преди готвене готвачът се моли, обикновената храна може да се превърне в лекарство. Жените са по-материалистични, те по-лесно се поддават на страстите. Ако жена с непреодоляно въжделение в душата или с подсъзнателна силна обида готви храната, вкусилият я може да попадне и в болница.

Спомням си как неотдавна вечеряхме в грузинския ресторант в Алмати (Алма Ата). Всичко беше вкусно, само дето нямах апетит. Веднага се почувствах много зле. След това мислено много пъти се връщах към блюдата, от които бях ял, опитвайки се да определя причината за лекото си натравяне. И накрая разбрах — храната беше цялата пропита с многократно преклонение пред благополучната съдба. Дали стопанинът на заведението беше зациклил на забогатяването, дали енергетиката на бедна Грузия си каза думата, но всичко беше непригодно за ядене. Обаче всички останали се чувстваха прекрасно. Моята защита се оказа по-добра, затова организмът ми реагира мигновено.

Ако често се храните в този ресторант, по всяка вероятност, ще започне провал в съдбата. Ще тръгнат неудачи в бизнеса, необяснимо как ще възникнат финансови загуби, а след това ще започнат сериозни проблеми със здравето. Може да се развали и характерът на човек. Е, нормалните хора вярват на интуицията си и на чувствата си и спират да посещават такива ресторанти.

Чувал съм, че сега много ресторанти се разоряват, при което главната причина, съдейки по всичко, не е мястото, нито интериорът, нито обслужването, дори не е и качеството на кухнята. В крайна сметка, всичко се определя от енергетиката на храната.

Човек влиза в ресторант с прекрасен интериор, заливат го радостно чувство и енергия, необходима за общуване и за нахранване. Музиката е приятна, на масата има запалена свещ — нали огънят помага да се спре въжделението, да се отстраним от желанията. Сервитьорите са учтиви и ненатрапчиви. Сервираните блюда изглеждат изискано, издават приятен аромат, великолепни са на вкус. Но след като веднъж ги опитате, никога вече няма да влезете в този ресторант, защото те са отровени информационно. Незнайно как ще изчезне желанието ви да посещавате това място.

Много, много отдавна един познат ми разказа интересен факт. Един негов приятел теглил голям кредит и открил няколко ресторанта. В началото всичките били претъпкани. Посетителите харесвали всичко — интериора, обслужването, кухнята. Първата година цялата печалба отишла за погасяване на дълговете. Но накрая дошло времето на щастието. Ресторантите се изплатили, почнали да работят на голяма печалба. Но не щеш ли, постителите чувствително намалели. Същият интериор, същите готвачи, същата храна, а броят на клиентите се топи пред очите ти. Причината, за която собственикът на ресторантите не подозирал, излезе проста: променила се енергетиката на храната.

Спомням си как по време на преглед обяснявах на един бизнесмен:

— Продукцията ви трябва да е чиста енергетично. Няма значение какво произвеждате — котлети, спортни облекла или коли. А за да е чиста енергетиката и да купуват продукцията ви, вие трябва да преминете през стандартна процедура по пречистване. Тя не е само болка и унизяване на тялото и инстинктите ви, тя е унизяване на вашия дух, тоест многобройни неудачи, загуби, рухване на целите и надеждите ви. Ако към ударите на съдбата се отнасяте като към училище по развитие, може да се занимавате с бизнес. Но това не е всичко. Най-важното е да се очисти душата ви. Може заради пари да ви предават приятелите, партньорите, отделни хора, организации или държавата да ви подвеждат, да оскърбяват най-високите ви чувства и идеали. Ако и в това видите училището на живота и запазите добродушието си, тогава наистина можете да се занимавате с бизнес.

Користният, озлобен и завистлив човек никога няма да стане добър предприемач. Той ще отрови купувачите с енергетиката си.

Размишлявах на тази тема, оглеждайки стените и тавана на ресторанта, в който беше неголямата ни компания. Ако цялото общество започне да се кланя и служи на мамона, продукцията на всеки бизнесмен в крайна сметка ще бъде отровена и вътрешно, и външно. В крупен план това е съвсем справедливо — човекът, който се е отвърнал от Бог, не бива да е здрав, спасението му е в болестите и в неприятностите.

Сега трудно ще се намери ресторант, в който месото да не е от замразеното. За прясна риба пък въобще не говоря. Наскоро откритият ресторант известно време поддържа нивото си, а след това парите излизат на първо място и качеството на храната неизбежно пада.

Работата е ясна. Когато вървиш към Бог и към любовта, чувствата ти стават красиви и като маяк във всякаква ситуация ти сочат верния път. А щом главната ти цел е благополучието, парите, властта, ще убеждаваш себе си, че евтиният, отвратителен продукт е много добър. Съзнанието ще потиска и размазва чувствата. Движейки се в тази посока, човек стига по-ниско и от животното. Котките и кучетата не ядат днешните колбаси, това негодно за ядене изделие не възбужда апетит у тях. А хората, чрез умело използване на реклама и подобрители на вкуса, можеш да ги накараш да изядат всичко. Вярно, след това ще им се родят болни деца, които после ще се окажат безплодни, но на кого му пука за това сега? Мамонът уверено царства над света.

Вътрешно се усмихвам, спомняйки си началото на тази година. Пристигнах в Крим при приятели, те ме посрещнаха на гарата и тръгнахме към Ялта. На средата на пътя спряхме в гората и си импровизирахме маса.

— Искам да вдигна тост — обявих аз. — Днес е 9 януари 2010. Около нас тече рекичка, наоколо ни е гората, синьото небе сияе и душите ни се радват. И тъй, за да се радват и нататък душите ни, трябва да не търпим поражения от мамона. Обявявам днешния ден, 9 януари, за ден на борбата с мамона.

Помислих, огледах всички и добавих:

— Днес е първият ден на борбата. Освен това обявявам хилядолетието на победата над мамона. От този ден мамонът започва да губи позициите си.

Посмяхме се и продължихме пътя си. След около час с цялата компания пристигнахме у моя познат, който ни беше поканил на гости. Той ни посрещна на прага с озадачена физиономия.

— Преди около час стана някаква странна работа — съобщи той. Вътре в хладилника ми падна и се счупи бутилката с водка, а като го отворих, се откачи вратата му.

Стана ми смешно.

— Сега вече знаем как изглежда мамонът. Като хладилник с храна и алкохол.

Най-интересното е, че след около месец пак се срещнах с този човек. Хвърли ми един поглед, усмихна се и каза:

— Да знаете, у нас пак се чупят нещата.

— Аха, хладилникът ли? — не се сдържах аз.

— А, не, този път тоалетната чиния…

Разсмях се. Сега портретът на мамона е завършен: едната му половина е хладилник с храна и пиене, другата — тоалетна чиния.

И значи, седим в грузинския ресторант. Приближава се сервитьорът, за да вземе поръчката. Моля го да ми донесе чай. Напоследък с тази напитка се опитвам да замествам алкохола и, между другото, добре се получава.

Защо хората ядат и пият, докато общуват? Преди не разбирах това. Излиза, че е съвсем просто. Жлезите ни изхвърлят енергия за усвояването на храната и на напитките. Но и при общуването жлезите ни пак изхвърлят енергия. Да речем, че ви е трудно да общувате с непознат човек. Но ако ядете и пиете с него, ще ви стане много по-лесно да общувате. Защото енергията, насочена към храната, отива и за общуване. Алкохолът кара черния дроб и задстомашната жлеза да работят много интензивно. Много повече енергия се отделя и затова общуването става още по-лесно. Човек става по-искрен и по-открит.

Какво прави младежът, който иска да прелъсти девойка? Гледа да я нахрани и напие. От една страна, алкохолът стимулира изхвърлянето на енергия и усилва топлината в общуването, така че и не особено приятният човек ни става по-симпатичен. От друга, алкохолът прави чувствата по-груби, превръща висшата енергия в по-долна: любовта — в страст, човека — в животно. И затова подпийналата девойка е по-лесна за прелъстяване.

Сегашната ни младеж не е получила от родителите си навици да общува. Това не се учи нито в училище, нито вкъщи, нито на улицата и често младите пият само за да могат някакси да общуват. Но привичката да се получава енергията за общуване от алкохола, в края на краищата, се отразява пагубно на душата. Нормалното общуване, при което хората могат да се радват, да бъдат искрени, да проявяват любов, коренно се отличава от общуването «на градус».

Впрочем, сега самата природа помага на хората да преодолеят болезненото си влечение към алкохола. Всичката водка практически е долнокачествена; бирата инвалидизира младежта, защото води до безплодие и ракови заболявания; повечето вина са фалшификати — спирт, прахче, захар, оцветител. Странно е — цял свят знае, че днешната бира е отрова, но въпреки това я продават навсякъде. Отровната бира не вкисва, виното от прахче не се разваля, пластмасовите краставици отлично се запазват. Генетично модифицираните продукти не само отлично се съхраняват, но и насекомите не ги ядат. И птиците, и червеите, и насекомите, като ги вкусят, умират. Човек живее по-дълго.

Навярно светът е полудял. Опитайте се да обясните на раковият тумор, че не е прав и че ще загине заедно с организма. Той просто не може да живее другояче. Молох трябва да изяжда децата си. Езическото божество на име Мамон трябва, в края на краищата, да унищожи всички, които се прекланят пред него.

Откъсвам се от мислите си и се включвам в разговора, който продължава на масата. Топла атмосфера, радушно общуване. Срещу мен е седнал един познат и, усмихвайки се, разказва някаква история. Дълго го гледам. Пред мен е един щедър, добродушен човек. Не разбирам — защо трябва да умира? За мен това е напълно неочаквано.

Смъртта се прокрадва по различни начини. Появява се, например, лека болка в корема. Като ветрец, който е подухнал и всеки момент може да изчезне. Болката може да е остра и силна, но въпреки това лека. А се случва и да е тежка, и това вече е лошо. Може и да не е силна, но е като плоча, която не помръдва. Смъртта в полето също изглежда различно. При мъжа, който е седнал срещу мен, смъртта вече е набрала инерция. Не искам да гледам кога и как ще загине. Такова виждане може да ускори процеса. Не мога да разбера в какво е работата. Човекът е чел книгите ми, беше на последните ми семинари — и въпреки това на тънък план при него върви стремително и катастрофално влошаване.

Мислено прехвърлям варианти. Първият — просто аз греша и се движа в неправилна посока. Никога не изключвам този вариант. Човек е несъвършено същество, присъщо му е да се заблуждава. Но много хора оздравяват само от прочитането на книгите ми и това не е мимолетен външен ефект. Нещо повече, оздравяват и децата им, подобрява се характерът и съдбата им. Стратегическата линия е правилна, не се съмнявам в това. Още повече че изследванията ми съвпадат с изложеното в Свещените книги.

Втори вариант — да не разбира системата ми, неправилно да възприема препоръките, които давам. Спомням си семинара в Волгоград и неволно се усмихвам: една жена беше изпратила бележка, че при нея, независимо от четенето на книгите и усърдните молитви, не се забелязва никакъв резултат. Диагностицирах я по почерка ѝ отговорих с една фраза: «Вие мразите хората, затова молитвата ви не работи». Жената не издържа и се провикна от мястото си: «Нищо подобно, не сте прав, аз обичам хората!» Съчувствено я изгледах и повторих: «Вашето подсъзнание е препълнено с омраза към хората». Реакцията ѝ беше потресаваща. Развика се: «Въобще не съм съгласна с вас! Аз обичам хората, само мъжете мразя!»

В дадения случай пред мен стои човек, който не може да се нарече глупав, той е успешен, бизнесмен от висока класа. Така, вторият вариант също не минава.

Трети вариант — извършил е някакво престъпление против любовта. Може да четеш книгите ми, да се молиш, а после да се откажеш от любимия заради амбиции или благополучие, да заставиш жена да направи аборт, да принудиш друг човек да извърши престъпление против душата си. Но и това едва ли е направил, познатият ми е порядъчен и добродушен човек.

Четвърти вариант — користно отношение към информацията ми или към самия мен. Срещал съм се в живота си с хора, с които съм бил в добри отношения, а полето им е изглеждало много зле, което за мен си оставаше загадка. При една госпожа постоянно излизаше възгордяване. Тя често ми разказваше как плаче, когато се моли и прощава на всички наред. После се изясни, че всичко това е било театър, за да може да изкрънка повече пари от мен.

Въобще, користта е първопричината за всички заболявания. И друг мой познат беше със смърт в полето си, той имаше много силно преклонение пред благополучната съдба. Той изучаваше в детайли всичките ми книги и семинари, но нищо не се променяше. И после изведнъж лъсна и се оказа, че е много користен и алчен човек. И веднага всичко си дойде на мястото. Този, който завижда, краде, граби, не може да се измени. Той неизбежно ще изгуби любовта. Користният човек винаги ще бъде зъл, а злият няма бъдеще — това е казано в Стария завет още преди няколко хиляди години.

Защо съвременният свят толкова се уповава на официалната медицина? Защото користността, завладяла всички, разваля душите ни. Неотдавна разговарях със свои приятели. «Така, вие смятате, че трябва да се победи мамонът — казах им аз. — Но нали за това трябва да се знае кои са най-важните му врагове».

Преди известно време по руската телевизия тръгна едно ново предаване, което се нарича «Детекторът на лъжата». Участникът може да получи доста голяма сума пари, но за целта трябва да отговори на най-неприличните въпроси. Идеята е, че детекторът на лъжата ще определи дали човекът казва истината, или не. Повечето въпроси бяха свързани със секса и с извращения. Аз стигнах до извода, че самията детектор на лъжата в повечето случаи лъже. Работата е там, че човек не е това, което е станало в миналото; на първо място човек е това, към което се е устремил в бъдещето. Детекторът реагираше на животинските, инстинктивни пориви на човек и игнорираше възпитанието, мирогледа, стремежите. Ако убеждаваме човек, че той е животно, може и да повярва. Детекторът изваждаше наяве истината за животинското състояние на човека.

Шоуто ставаше. Мъже и жени се предаваха един друг, показваха опакото на тъмното си подсъзнание. Това беше тържество на секса и на насилието. И всичко — заради един милион рубли.

А на нивото на подсъзнанието пред цялата страна показват следното: за да изкарате пари, трябва да се откажете от семейството, от нравствеността, от вярата и любовта.

И тъй, главните врагове на мамона са любовта, вярата и нравствеността. И точно тях се стреми да унищожи това богче у хората, като им предлага пари в размяна. Днешният шоубизнес, правораздаването за малолетни, западното изкуство подсъзнателно имат една цел — користолюбие и обогатяване. И колкото по-активно се отказва от вярата, любовта и нравствеността човек, толкова повече пари му плащат.

Откъсвам се от мислите си и пак се вглеждам внимателно в познатия ми. Не, той не е користолюбов човек.

Разглеждаме пети вариант — греховете на младостта му, които е предал на децата и на внуците си, сега се връщат назад. Дошло е времето да се събират разхвърляните камъни. Но в такъв случай обикновено има неприятности или болести, а тук всичко е неимоверно по-зле. Направо загадка.

Между другото го запитвам за децата, после за части от секундата включвам и поглеждам полето на дъщеря му. Има проблеми, но не са катастрофални. Странно.

— Как са нещата на работа? — задавам му аз невинен въпрос. — Някакви проблеми?

Той се оживява:

— Има проблеми, и то — достатъчно много. Не мога да разбера каква е тая работа, но данъчните започнаха да ме притискат. От нищото изскачат злополуки, загуби, измами…

— И отдавна ли е така? — любопитствам аз.

— Ами вече повече от година — мръщи се той угрижено.

Разбирам, че това са предупреждения. И май че вече са се свършили. Почва активната фаза, която, съдейки по всичко, ще завърши със смърт.

Замислям се дали да му кажа. Ако беше преди, щях да му кажа и предупрежденето ми за известно време щеше да го балансира. Но ако не знаеш причината, ако не знаеш откъде духа вятърът, може да помогнеш на другия и ти да поемеш проблемите му. Ако човек много е грешил, врачките и баячките му казват: «Много силна магия ти е направена, не се наемам да те лекувам. Ако се опитам да я разваля, аз ще умра». Неведнъж съм слушал как след лечение на много тежки пациенти врачката умряла.

Но все пак, какво става с него? Какво е сгрешил? Диагностиката казва, че се е повишило възгордяването му, че се прекланя пред благополучната съдба и оттам идват проблемите с душата. Но все пак не е убил човек за пари. Може би е натрупал грехове през младостта си и всичко излиза сега? И това не, не е такъв характер. Грабителят и убиецът преди всичко е користолюбив.

В крайна сметка, всички хора се делят на две категории — каиновци и авеловци. Авел бил овчар, а човек обикновено пасе чужди стада. Овцете му били, един вид, под аренда. Каин бил земеделец, а домът и земята обикновено много силно привързват към благополучието. Когато всичко, което имаме, приемаме като взето под аренда, по-лесно ни е вътрешно да се отрешим от всякакви богатства.

Животът ни, между другото, също е под аренда със срок седемдесет–деветдесет години. А смятаме ли живота си, къщата си и земята си за пълна своя собственост, вече не можем да жертваме. Душата ни се сраства с движимото и недвижимо имущество. Ненапразно в Стария завет Бог, като се обръща към евреите, им казва, че земята е Негова: «Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници». Земята може да се владее само при условията на арендата.

Когато Авел принасял жертва на Бог, това увеличавало любовта в душата му. А когато Каин жертвал, засилвало се съжалението му за изгубеното и недоволството му от съдбата.

Користността води до изгубване на любовта, после — до агресивност, след това — до престъпления, а нататък — до страдания и смърт.

— Казах ли ви, дъщеря ми е бременна — с усмивка разказва мъжът — наесен трябва да роди.

Веднага се успокоявам. Като че ли всичко се изясни. Вероятно внукът е неблагополучен и дядото, за да го спаси, трябва да жертва живота си. Но остава у мен някакво съмнение, не изчезва. Аурата на дъщеря му не беше лоша, не видях в нея смърт на детето. Какво влошава така ситуацията?

Мислите, които се натрупват в главата ми, искат да излязат навън.

— Знаете ли, причината за всички заболявания е користта — неочаквано и за мен самия излиза от устата ми. — На физическо равнище това се нарича алчност. На духовното изглежда като възгордяване, гняв, високомерие, раздразнение. На равнището на душата това е похотливост и въжделение. Най-опасно е користното отношение към Бог. Сега повечето хора се молят само за да получат от Бог здраве или благополучие, а това си е обикновен окултизъм и магия. Бог се превръща в средство за удовлетворяване на користолюбието ни.

— Знаете ли какво е користността? — продължавам аз. — Това е, когато интересите на тялото, духа и душата накърняват любовта и единението с Бог.

Събеседникът ми се замисля.

— И какво, това може да е опасно ли?

— Това винаги е опасно — потвърждавам аз. — Разрушаването на душата никога не се разминава без последствия. Душата е свързана с любовта и с нравствеността. А съзнанието ни е свързано с благополучната съдба, с парите и с бъдещето. И когато парите за нас са по-важни от нравствеността, включваме в себе си и в потомците си програма за разлагането на душата. Преди този процес се е разпростирал върху няколко поколения, сега се побира в рамките на един живот.

— Да няма нарушения в това, което правя сега? — изведнъж задава въпрос бизнесменът и бърза да обясни:

— Имам един познат, преди десет години стана вярващ, после тръгна да посещава протестантската църква. Вече е пастор, в апартамента му се събират хора да се молят. И преди известно време ми предложи следното. Тъй като на него му се отворили големи способности и почнал да излиза на много високи нива, каза, че се наема да ми помогне в бизнеса.

— И как ще стане това? — изхъмках аз.

Настъпва пауза.

— Ами, най-общо, обеща да излезе на нивото на Христа и да удвои доходите на фирмата ни. И поиска за себе си трийсет процента от печалбата. Точно сега обмислям предложението му… Обаче реших и допълнително да се подсигуря. Имаме възможност изгодно да продадем един обект и аз помолих един православен свещеник да чете молитви продажбата да мине успешно. И обещах да му подаря джип, ако всичко свърши добре.

— Поне отчето да бяхте пощадили — въздишам аз.

— Ама защо, нещо не е наред ли?

— Нищо не е наред — разпервам ръце. — Това, с което се занимавате, може да се нарече бавно самоубийство. Между другото, този, който решава всички въпроси на Христовото равнище, бил ли е на моите семинари?

Мъжът огорчено маха с ръка.

— Отначало той се увличаше по вашите книги, но после каза, че направленията ви били различни: «Лазарев не вярва, че Иисус Христос е Бог, затова няма да му ходя на семинарите».

Събеседникът ми се сеща за нещо и се усмихва:

— На него наистина му се изпълняват желанията. Той ни разправя — отива към паркинга, а на него няма места. Обърнал се с молитва към Христа и веднага някаква кола излязла и му освободила място.

Вдигам рамене. Това всичкото повече прилича на вълшебната лампа на Аладин. Да юркаш някакъв джин да ти изпълнява желанията, за езичника — както и да е. Но за единобожника това е кощунство. А този не заставя някакъв си джин да му изпълнява желанията, а самия Иисус Христос.

— Ама все пак, Иисус Христос Бог ли е, или не?

— Разбира се, че е Бог — отвръщам аз, — но същевременно е и човек. Както и всички ние, всъщност. В него Божественото «аз» се разкрило по-явно, отколкото при другите, затова той се опитвал да помогне на всички хора, като им обяснявал, че са Божествени в същността си. Бог е създал човек по Свой образ и подобие — значи ние сме Божествени в дълбините си. И както децата са едно с баща си, така и ние сме едно с Бог. Ако дотогава човешката обвивка скривала Божественото «аз» на хората, у Христос Божественото и човешкото заживели едно до друго, без да се разрушават. Но обикновеното човешко «аз» не може да издържи докосването до Божественото. Спомнете си планината Синай и Мойсей с хората му. Може да оцелее този човек, който се е променил кардинално, който е преодолял вътрешното робство и зависимостта от тялото, духа и душата. Който заедно с тази зависимост е победил и страха, омразата, обидата и унинието. Който е започнал да живее не с корист, а с любов. Целият смисъл на християнството се заключава в това — да станеш човек, който ще оцелее след докосването до Божествената енергия.

Събеседникът ми се замисля, после решително обявява:

— Ще се върна аз в града си и ще дам заден ход на всички тези молитви за благополучие.

Равнодушно кимам.

— Както искате, вие си решавате.

На душата ми става радостно. Виждам как започва да се съживява полето му. Най-накрая разбирам какво е станало. Съдбата не можеш да я излъжеш. В момента, в който дъщеря му забременяла, този мъж е получил сериозно изкушение — на първо място да постави парите и благополучието за сметка на душата и на нравствеността. Подсъзнателната му ориентация се запечатала в подсъзнанието на дъщеря му и на внуците. След това потомството му станало слабожизнеспособно, защото бил поет курс към разрушаване на душата в полза на тялото и на духа.

Ако болестите и нещастията се бяха заредили едно след друго, може би душите на потомците щяха да се съживят и можеше да се спасят. У повечето хора сега върви тих и незабележим процес на разпадане на душата, без болести и неприятности. И това е най-страшното. Защото нали болката се дава на онзи, който може да я понесе. А болката може да се понесе само когато в душата има любов.

Повечето нелечими болести, пред които съвременната медицина е безсилна, се появяват точно по този начин: отначало човек с греховете си осакатява децата и внуците си, а после всичко това се връща при него като нелечима болест. Медицината се бори за живота и здравето на пациента, а всъщност трябва да се лекуват децата и внуците му. Но не телата им, а душите.

Колко много милички, симпатични деца съм виждал, чието подсъзнание е претъпкано с корист, омраза, обиди, желание да окрадат, да ограбят и да убият ближния си. Околните не разбират защо родителите им боледуват или умират, как е възможно такива деца да бъдат убивани или изнасилвани.

Семената на отричането от любовта заради всеобхватната корист поникват неусетно у децата и внуците и рано или късно се лекуват с болести, нещастия и смърт. Много хора си мислят, че користността е желанието да ощетиш всички заради себе си. Но крайностите не са в единствено число. Когато човек цял живот спестява заради благополучието на децата си, търпи лишения, за да живеят децата му комфортно и сигурно, това пак е корист, само че с обратен знак. Просто с такава корист човек не убива своята душа, а душите на децата си.

Когато тъпчеш другите и се превъзнасяш над тях, това е възгордяване. Когато тъпчеш себе си и се превъзнасяш над съдбата си, пак е възгордяване. Когато презираш себе си или съдбата си, това е превъзходство над себе си и над съдбата си. В любовта всички ние сме едно, затова чувството на превъзходство винаги води до изгубване на любовта. Без значение е дали презираме себе си, или другите.

Гледам компанията ни, така уютно насядала около масата, и погледът ми се премрежва от умора.

След месец бизнесменът ще ми позвъни, за да ми съобщи:

— Отказах се от услугите на приятеля ми, който искаше трийсет процента от печалбата. Отидох при свещеника и му казах: «Отче, забрави всякакви молитви за бизнеса ми, и така ще ти подаря колата».

И, оказва се, че отецът му признал нещо изумително: «Слава Богу, че сам заговори за това. Когато се молех за душата ти, се чувствах нормално. Но когато се молех за успеха на бизнеса ти, толкова лошо ми ставаше, че на два пъти даже губих свяст».

Да, и полето на този човек след месец вече ще е нормално. Значи, любовта в душата му ще стане повече.

А засега седим в ресторанта и си говорим, оценяваме ордьоврите и ястията, беседваме на различни теми и се опитваме да си помогнем един на друг със съвети и знания. Защото нали смисълът на общуването е да си помагаме един на друг, то е възможност да сме искрени. Което позволява да се радваме и да обичаме.

***

Преди всичко друго, искам да ви благодаря за делото, на което сте се посветили, независимо от огромните претоварвания и постоянния риск за живота и здравето ви. Бог да ви благослови!

Отначало само исках да ви благодаря, но после си помислих, че преживяното от мен може да ви послужи — на вас или на някой друг, който се е оказал в трудна ситуация.

Преди десет години за пръв път се запознах с методиката ви. По онова време бяха излезли само първите четири или пет книги; първите две прочетох като в упоение и намерих в тях много общо със своя мироглед (разбира се, при мен всичко това съвсем не е така осъзнато и структурирано) и много отговори на въпросите си. След това в продължение на година имах усещане, че летя, постоянно усещане за щастие (бях на около седемнайсет). Срещнах половинката си, и сега живеем с него, пишех стихове, рисувах, с една дума — творчество навсякъде. Струваше ми се, че един живот, колкото и да е дълъг, няма да ми стигне да оправя всичко, което искам. На всички роднини и познати препоръчвах книгите ви и въобще не се усещах в какви мрежи се заплитам.

Аз и преди това се молех, със свои думи и най-вече вкъщи, а сега направо пристрастено почнах да работя над себе си и наистина всичко излизаше един път!

След горе-долу година –година и половина започна да ми прави впечатление някакво безпокойство, което после се превърна в нощни кошмари, и в последна сметка, психиката ми бавно взе да се разпада! Това са най-ужасните усещания и преживявания, които съм имала през живота си. Страхът не ме напускаше нито денем, нито нощем, почнах да се боя да излизам на улицата, пътуването в маршрутката се превърна в истинско мъчение, а на всичко отгоре започнаха и пристъпи (не знам как да ги опиша, може би епилептични, не дай Бог) с треперене и конвулсии и усещането, че съзнанието ми е много ярко и изострено, а разсъдъкът ми направо се отлепя от мен. Общо взето, ужас.

Освен това, като заспивах, пропадах, но не в съня, а някъде помежду… и от това се будех, диво уплашена, и всичко пак се повтаряше.

Какво ли не направих: препрочитах книгите ви, търсех в себе си всички ценности, за които може да се е вкопчила душата ми. И колкото повече го правех, толкова по-силно чувствах, че трябва повече време да отделям за работа над себе си. И колкото повече «работех» над себе си, толкова по-зле ми ставаше. В края на краищата, след три години дори реших да отида и да се «предам» на психолог или на психотерапевт, въпреки че разбирах — това, което съм правила, вече толкова се е преплело и отпечатало в живота ми, че се е превърнало в мой мироглед и как ли докторът с лекарствата си ще развърже «възела», който съм си заплела сама?

Към всичко гореизброено се добави и главоболие, което не утихваше цели три месеца.

Молех се в пълно отчаяние и понеже разбирах, че при такова положение на нещата вече нищо хубаво няма да ми се случи в живота, молех само за едно — да разбера какво ме е «скопосало» така за няколко години.

Близките и любимият ми по всякакъв начин ме подкрепяха (не знам как са издържали), може би точно тяхната любов не ми позволи да се побъркам.

След различни изпробвания забелязах, че по време на пристъп само една фраза ме успокоява: «Боже, нека за всичко да е Твоята воля». И с нея, така да се каже, се лекувах. Не се обърнах към докторите. Наложи се да насиля себе си да забравя методиката ви, да прибера книгите и вътрешно нищо да не правя със себе си.

На този като цяло сложен фон, след около осем години дойдох на себе си (най-вече защото потънах цялата в работа — по дванайсет–четиринайсет часа на ден). Отговорът дойде след около пет години още (сложно е да се забрави такова нещо и да го изхвърлиш от главата си, иска ти се да разбереш!). Оказа се гениално просто; и представа си нямам как не съм го разбрала дотогава!